ПРИКАЗКА ЗА АНГЕЛСКАТА ДУША

Господ тръгнал към градината си, където следобед се събираха малките ангелчета и си почиваха на сянка под една голяма череша. Те го чакаха с нетърпение, защото винаги им разказваше по някоя приказка. И той поде - Днес, ангели, ще ви разкажа приказката за един ваш брат и за неговата история на земята. Малкия Тоше се роди преди двадесет и шест години. Още с появата си, той донесе неописуема радост на семейството си. В очите му се беше събрала цялата светлина, на която слънцето е способно, а усмивката му можеше да накара всеки да почувства какво е щастие.
Малкия Тоше растеше като необикновено дете и ние тук на небето много добре знаехме това. Ние го чакахме да се появи от много години, защото знаехме на какво ще бъде способен. Когато запееше всички цветя разцъфваха, дърветата даваха плод а животинките застиваха около него и не можеха да мръднат с часове. Когато Тоше порасна, една нощ аз слязох по стълбата си и застанах на прозореца му. Той ме видя и ми се усмихна. Не ме попита кой съм, отвори си прозореца и ме покани. Направи ми чай. А аз му казах следното нещо: “Ти си на тази земя с най-голямата мисия на света. Имаш нещо повече от другите, твоята душа е магическа, в нея имаш десет късчета, които са животворни. Ако някога някой има нужда да го излекуваш, ако прецениш, че заслужава втори шанс, ти можеш да му го дадеш. Но внимавай, пази си последните три късчета, защото те са важни за теб. Едното е късчето на твоята любов. Ако го дадеш, никога няма срещнеш любовта, която заслужаваш. Другото е късчето на детето ти. Ако се простиш и с него, никога няма да видиш усмивката на собственото си дете. А третото късче е твоята душа. Ако отдадеш и него, ще умреш ти самия.”
Тоше кимна веднъж. Усмихна се и каза: “Благодаря”.
От този ден той тръгна по белия свят. Откъдето минеше, любов разпръскваше. Ангелският му глас сплотяваше хората, караше ги да се чувстват като едно семейство. По пътя си той срещна и много нещастни хора. Когато видеше някой нуждаещ се от здраве и подкрепа, той без да се замисля отдаваше по едно късче от своята дарба.
Неусетно му бяха останали само трите последни късчета. Когато той срещна една плачеща девойка и разбра, че нейния любим е загинал в един пожар, Тоше си каза: “Аз имам любовта на хората. Ще успея да живея без любовта на жена. Това момиче е съсипано, ще й върна любимия.” Той се наведе над гроба на загиналото момче, запя песен и от устата му излезе една въртяща се топчица която се разпръсна на хиляди частички по гроба. Умрелият се появи и прегърна своята любима.
Тоше чу писъците на една жена. На другия ден я намери и разбра, че жената е майка на новородено детенце, което е много болно и лекарите не могат да го спасят. Тоше си каза: “Аз дори нямам още дете. Не знам какво е и бих могъл да се грижа за другите деца по света. Тази жена ще умре заедно с детето си. Ще го излекувам”. Запял на ухото на бебето и от устата му излязла втора топчица, която се разпръснала над бебешкото легълце. Детето оздравяло.
Тоше отиде в друга страна, където още на прага й видя едно малко момиченце и малко момченце да седят на улицата. Те бяха мръсни и облечени в дрипи. Просеха. Проследи ги, когато си тръгнаха. Те се прибраха в една ниска къща, с покрив от картон.Надникна през прозореца и видя вътре да лежат една жена и мъж. И двамата бяха много болни и не можеха да станат. В единия ъгъл сяха още три деца и трепереха от студ.Двете дечица, които току що се прибраха, сложиха на открит огън една паница със вода и трева и глупарчета, беше тяхната вечеря. Боже, давам си душата.Нека моето последно късче нахрани тези бедни душици в тази колиба и да пази и помага на всяко друго дете по света. Моля те, Господи, пази ги от зло!Той се долепи лице до мръсния прозорец, запя, от дъха му стъклото побеля, побеля цялата къща, побеляха дечицата, болните родители, стените, покривът, улицата, града. Побеляха всички Тоше изчезна, изпари се като роса във въздуха. От него остана само ароматът на череша.

A